Колко е засегната община Бобов дол от закриването на последния рудник за подземен въгледобив в България?
Подземния въгледобив в Община Бобов дол, съществува от 1891 г.,
през всички тези години е бил основен отрасъл в местната
икономика и от голямо значение за региона.
Основната причина за закриването е, че подземният добив е
изключително трудоемък и скъп. Тежките условия и големият приток
на вода затрудняват значително воденето на минните работи,
увеличават драстично производствените разходи и водят до
нерентабилност на подземния добив като цяло. Липсата на финанси
за издържането на рудника води до невъзможност за осигуряване на
нормални безопасни условия на труд на работниците и служителите.
Съществена част от трудоспособното население се е препитавала от
въгледобива, но в последните години тази тенденция намалява.
Община Бобов дол е най-засегната като цяло в региона, тъй като
поема всички негативни последици, а именно: повишена
безработица, липсата на алтернативна заетост, напускане на града и
селата от трудоспособното население, невъзможност за спешна
диверсификация на икономиката, отсъствие на централната власт за
решаване на проблема и др.
Какви въздействия очаквате върху заетостта и икономиката като
цяло?
Основните последствия от закриването на подземния въгледобив върху
заетостта и икономиката са липсата на инвестиции в други отрасли,
пренасочване на трудовият ресурс към по-атрактивни региони и дори
извън страната, пряко въздействие към обезлюдяването на общината,
намаляване броя на образователните институции, ограничаване на
транспортната свързаност с други населени места. През последните 2-3
години, бяха освободени около 1000 души от работните си места в
мините, което оказа огромно сътресение върху заетостта и
икономиката.
Виждате ли потенциал и решения на визията „Справедлив преход“ за региона и ще мобилизирате ли общността, за да се включите?
Да, наистина „справедливия преход“ има бъдещ потенциал, но трябва
да бъде анализиран и проучен подробно, всеки един от въглищните
райони. Необходимо е реално да бъдат представени проблемите и
настоящата ситуация и естествено да се предложат конкретни и
актуални решения. Община Бобов дол винаги ще подкрепя инициативи
и възможности за подобряване на жизнения стандарт на населението,
затова активно ще съдейства за участието на всички заинтересовани
страни – публичен сектор, стопански организации, НПО и граждани.
Въпреки, че основна роля за развитието на икономиката в регионите
трябва да има държавата, чрез прилагане на конкретни
инвестиционни механизми.
Какви икономически и алтернативи за заетост биха имали в Бобов дол с правилните инвестиции? Какъв потенциал има регионът? Природа, традиционни индустрии, нови технологии и др. Община Бобов Дол е разположена в Югозападна България, в границите на Кюстендилска област. Общата и площ е 206,2 кв.км, което съставлява около 11% от територията на областта. Общинската територия граничи на север с община Радомир ( област Перник ), на изток с община Дупница, на юг – община Бобошево, на югозапад – община Невестино, на запад – община Кюстендил (област Кюстендил). Населението на община Бобов дол се равнява на 7 952 жители, от които в град Бобов дол живеят 5 177 жители, което прави 65,1% от населението, а останалите 2 775 жители живеят в селата в общината, което прави селското население 34,9 % от общото население на общината. Поземлените ресурси на територията на община Бобов дол възлизат на 206171.94 дка.
От тях обработваемите земи са 99356.758 дка. а пасищата и мерите 35023.829 дка. Горският фонд заема 55490.018 дка (26 % от общата площ). Целеви дестинации и сектори за инвестиции Понастоящем община Бобов дол разполага основно със сравнителни предимства за привличането на инвестиции, изброени по-долу: Ниски цени на земята и имотите; Невисоки разходи за труд; Наличие на свободна работна сила; Наличие на ресурсна обезпеченост в сферата на леката промишленост в т. ч. хранително-вкусово, текстилна, обувна, преработваща , производство на елементи, материали, части и др; Неразработен потенциал в сферата на туризма. Силна страна на общината за привличането на инвестиции е нейното стратегическото местоположение – на около час път от столицата София и между Пан- европейски коридор 4 в посока Солун (Гърция) и Пан- европейски коридор 8 към Скопие (Македония) – Тирана и Дуръс (Албания) – Бари (Италия) – сериозна предпоставка за развитие на логистични центрове.