Published on September 3, 2018

Принудително изселване на жителите на селата Бели Бряг и Трояново, чрез натиск от “Мини Марица изток” с цел разширяване добива на въглища

, Todor Todorov (Za Zemiata, Bankwatch)

Мини “Марица Изток” са чудовищни лигнитни ями в България, които покриват площ от 240 km2, простираща се между градовете Раднево и Гълъбово. Мините захранват четири големи топлоелектрически централи и наемат около 7000 работници плюс много повече непреки работни места.

От 2005 година „Мини Марица изток“ има концесия за добив на въглища в землището на двете села, фронтовете на рудниците напредват, но няма конкретна информация за сроковете, в които жителите им трябва да ги напуснат. Цените, които от Мините се предлагат за имотите са ниски, най-високата категория земя е четвърта. От стари регистри е видно, че определени земи са били първа категория и са били прекатегоризирани тихомълком.

Мини Марица изток твърдят, че оценките са направени от “независими” оценители, наети от Мините, а в същото време други лицензирани оценители давали по-високи цени според местните жители. Повечето от жителите на селата Бели бряг и Трояново предпочитат да бъдат обезщетени с домове и дворни места като тези, които ще бъдат отчуждени, а не да ги принуждават да се съгласяват да ги продадат на занижени цени.

Напредването на минните работи влияе на къщите, които се напукват, а кладенците пресъхват, което допълнително сваля стойността на имотите. Около 20 на сто от стотината къщи в Бели бряг вече били изкупени, а в Трояново броят им бил около 60, половината от които вече били съборени. От началото на годината със заповед на кмета на Раднево д-р Юлиан Илчев са спрени погребенията в Бели бряг, а тримата починали оттогава досега са погребани в радневските гробища.

Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села в сърцето на Тракия – Търговище, Овчарци, Голяма и Малка Детелина и Гледачево. Хората от Гледачево и до днес си спомнят с тъга преместването от родното си село. “Най-тежко беше, когато трябваше да преместим гробищата – все едно погребахме близките си втори път. Мъртвите си тръгнаха от Гледачево 20 г. след живите” – коментират местни жители.

Хората, очакват справедлива цена за къщите си. Единственият купувач на къщите са мините “Марица изток” и те са тези, които определят правилата. В резултат на това обезщетението не покрива загубата на собствеността по начин, който позволява на собствениците на земя и къщи да продължат живота си на друго място, като същевременно запазят сегашния си или постигнат дори по-добър жизнен стандарт, което се изисква от добрите практики на отчуждаване по целия свят.

На хората се предлагат нищожни суми за техните имоти, които произвеждат храна за няколко поколения от години. От “За Земята” сме виждали многократно големи къщи с дворове от 4 000 до 5 000 кв.м. закупени от мините  за 9 хил. евро – сума, която не е достатъчна, за да купи дори гараж в един от близките градове. Наскоро компенсациите леко се повишиха до едва една трета от това, което хората трябва да получат за подобно имущество и да постигнат приличен жизнен стандарт.

„За Земята” работи в  Бели Бряг в тясно сътрудничество с местния инициативен комитет и екипа за наблюдение на ЕБВР  в CEE  Bankwatch. Досега доброто познаване на работата на международни финансови институции от експерти като  Фиданка Бачева-Макграт от Bankwatch отвори важни врати, които дават шанс за по-справедливо разрешаване на проблемите с ниските обезщетения изплащани от мините.

Всъщност, тези собственици са били принудени да плащат най-голямата цена пропорционално, за това, което е описано като българска енергийна сигурност. Това е погрешно и цинично в страна, в която в енергийният сектор ежегодно потъват стотици милиони евро в сенчести сделки и проекти в задънена улица, или  като станалия пословичен корупционен проект за строеж на АЕЦ Белене в който досега бяха изгубени и откраднати 1,5 милиарда евро. Обезщетението на собствениците на земи възлиза на няколко милиона евро, което може лесно да бъде разпределено чрез сметките за енергия на потребителите през следващото десетилетие. В противен случай най-бедните ще трябва да платят най-високата цена и правителството на България ще позволи безсмислено затваряне на две обитаеми села в името на една умираща индустрия като въгледобивната. Въпреки че Европа се приближава към  закриване  на въглищната индустрия  постепенно до 2030 г., България все още твърди, че хоризонтът пред въгледобивната промишленост е още 60 години – абсурдно и заблуждаващо обещание за хиляди работници и милиони потребители на енергия в страната, чието енергийно бъдеще е в момента се компрометира.

За повече информация (уеб връзки)

http://www.map.zazemiata.org/reports/view/23

http://stzagora.net/2011/09/30/%E2%80%9E%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA%E2%80%9D-%D0%B5%D0%B0%D0%B4-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%82/

Photos by Alexander Ivanov for Za Zemiata